Няма стоплен завинаги дом
и уют, защитен от тапети.
Има обич, влязла със взлом,
има устни, сладостно слети.
Бързо всичко изстива след нас.
И до вчера
топлите вещи
лъхат зло на обида и мраз –
безполезно и тъжно вечни.
Птици пееха в теб и в мен
и беда моя сън не улучи.
А си знаех, че някой ден
неизбежно това ще се случи.