Няма,
няма да ме има,
няма да те има
там, отвъд реката.
Няма,
няма да ни има,
няма да те има
там, сред полята.
Твойте,
твойте нежни ласки
няма да ги има
там, под дъгата.
Мойте,
мойте топли думи
няма да ги има
там, сред тълпата.
И от сутринта
виждам как деня
ме огрява.
И през есента
чувствам как дъжда
ме забравя.
Любовта ще остане
и дълбокото синьо,
и голямата зима
след нас и дъжда.
И твоята песен
след нас ще остане,
и дълбокото синьо
след нас и дъжда.
Няма,
няма да ме има,
няма да те има
там, във града.
Няма,
няма да ни има,
няма да ни има
там, след дъжда.
Любовта ще остане
и дълбокото синьо,
и голямата зима
след нас и дъжда.
И твоята песен
след нас ще остане,
и дълбокото синьо
след нас и дъжда.
И от сутринта
виждам как деня
ме огрява.
И през есента
чувствам как дъжда
ме забравя.
Любовта ще остане
и дълбокото синьо,
и голямата зима
след нас и дъжда.
И твоята песен
след нас ще остане,
и дълбокото синьо
след нас и дъжда.
Само
любовта ще остане
и дълбокото синьо
след нас и дъжда.
И твоята песен
след нас ще остане,
и дълбокото синьо
след нас и дъжда.