Събудих птици заради теб.
Дочувам крачки, близо си до мен.
Нощта настъпва тихо
и ми донася тъга.
И виждам бледи сенки
в нощта близо до мен.
Няма да заспя – не така сама.
Идваш ли да ме докоснеш?
Няма да заспя, трябва да реша –
ще те чакам – докога ли?
Поредна вечер, дочакан миг
и ме докосва пак любовен вик,
и ме побиват тръпки,
усещам огън и грях.
Така познати стъпки
шептят обич и страх.
(×3):
Няма да заспя – не така сама.
Идваш ли да ме докоснеш?
Няма да заспя, трябва да реша –
ще те чакам – докога ли?
Няма да заспя.