Нямам представа
как ще боли,
колко остава,
как ще дишам,
как ще проклинам
себе си,
че оттогава
те обичам.
Пясък вали – ти го събираш
нощи и дни без покой
и свенливо хвърляш прах
в мойте очи.
Вече никой не разбира
какво ли в теб намирам.
Сменят се дните, водят към край.
Някой ме вика, вика…
Пясък вали – ти го събираш
нощи и дни без покой
и свенливо хвърляш прах
в мойте очи.
Пясък вали – ти го събираш,
замък строиш без покой
и грижливо своя страх
ще подредиш.
Нямам представа
как ще боли,
как ще проклинам
себе си,
че оттогава…
Пясък вали – ти го събираш
нощи и дни без покой
и свенливо хвърляш прах
в мойте очи.
Пясък вали – ти го събираш,
замък строиш без покой
и грижливо своя страх
ще подредиш.
Вали, вали, вали, вали…