Кажи защо все още си далече.
Кажи защо не мога да заспя
и чувам стъпките ти всяка вечер,
и бавно като залез се топя.
Забравена ли трябва да си ида?
Какъв е тоя жребий, ми кажи,
единствено в съня си да те виждам
и нещо странно все да ми тежи?
Не се страхувай, ако си далече.
Вратата чака, свети моят праг.
Бъди за моята любов обречен
и знай, че ще намериш моя бряг.
Звездите тук са още неоткрити
за твоя поглед и за моя ден.
Ако не вярваш, вятъра попитай,
но ти ела, ела тук някой ден.
Така ще бъда още по-красива.
Различен ще е вече моят глас,
когато твоят вятър ме залива,
и няма да е бездна между нас.
Повярвай ми, това са мойте думи.
Оставам със протегнати ръце.
Не искам да заглъхват мойте струни
и да изсъхва моето лице.
Не се страхувай, ако си далече.
Вратата чака, свети моят праг.
Бъди за моята любов обречен
и знай, че ще намериш моя бряг.
Звездите тук са още неоткрити
за твоя поглед и за моя ден.
Ако не вярваш, вятъра попитай,
но ти ела, ела тук някой ден. (×4)