Имаше далечен малък град,
имаше едно море.
Вярвахме, че в този древен свят
времето за нас ще спре.
Къщите – икони във нощта,
светеха като лица.
Бяха храм за наш'те две сърца,
светъл храм на любовта.
Всеки ден, всеки час със теб
бях сън и мечта.
Всяка нощ, всеки миг до теб
бяха огнен дъх.
Помня аз, твоя глас в нощта
ме зовеше нежно
и дори аз не знаех, че любовта
ще угасне в безкрая на вечността.
Имаше далечен малък град,
имаше едно море.
Вярвахме, че в този древен свят
времето за нас ще спре.
Всеки ден, всеки час със теб
бяха сън и мечта.
Всяка нощ, всеки миг до теб
бяха огнен дъх.
Помня аз, твоя глас в нощта
ме зовеше нежно
и дори аз не знаех, че любовта
ще угасне в безкрая на вечността.
Всеки ден, всеки час със теб
бяха сън и мечта.
Всяка нощ, всеки миг до теб
бяха огнен дъх.
Помня аз, твоя глас в нощта
ме зовеше нежно
и дори аз не знаех, че любовта
ще угасне в безкрая на вечността.