Отваряйки очи, виждам
как новият ден зазорява бавно
и ако ги нямаше облаците,
всичко щеше да бъде тъй просто…
Със светлина ще озаря
утринните часове,
за да мога да ти кажа,
че не съм те забравила…
Ако ги нямаше облаците,
всичко щеше да бъде тъй лесно –
да намеря думите –
най-простите слова,
за да мога да ти кажа,
че не съм те забравила…
Ако го нямаше вятърът,
който отнася със себе си съня към морето,
и ако ги нямаше облаците,
които неусетно се завръщат,
щях да те последвам
между хоризонта и небето,
за да мога да ти кажа,
че не ще те забравя…
Ако ги нямаше облаците,
всичко щеше да бъде възможно…
Сега съм тук до теб
и не ще те забравя…