Внезапно ли се озовахме
в неотбелязани земи?
Една луна над нас съзряхме
и чухме, че река шуми;
и че отблизо и далече
донася песенни слова
с неразбираемо наречие
безумно-вечната трева;
че птица в тъмното се къпе,
преди над нас да закръжи;
че някаква тревога скъпа
разбужда нашите души.
Или лиричното наследство
повика нашите съдби.
Камбана от далечно детство
с далечни удари заби.
И нещо силно, нещо мило
прииждаше на тоя бряг.
И то ни правеше безсилни
като последен сняг…