Внезапно, внезапно ли се озовахме
в неотбелязани земи?
Една луна, една луна над нас съзряхме
и чухме, че река шуми;
и че отблизо и далече
донася песенни слова
с неразбираемо наречие
безумно-вечната трева;
че птица в тъмното се къпе,
преди над нас да закръжи;
че някаква тревога скъпа
разбужда нашите души.
Че някаква тревога скъпа
разбужда нашите души.
Или пък, или лиричното наследство
повика, повика нашите съдби.
Камбана, камбана на далечно детство
далечни, далечни удари заби.
И нещо силно, нещо мило
прииждаше на този бряг.
И то ни правеше безсилни
като последен сняг…
И нещо силно, нещо мило
прииждаше на този бряг.
И то ни правеше безсилни
като последен, последен сняг…