Пред нас лежат забравени треви.
Зад нас мълчат тревоги оглушали.
И недоверие не ни гнети.
Доверието вече сме раздали.
Сега е август. Нощ. И зли води
със ожаднели клони не говорят.
Адажио от падащи звезди
едва-едва дочуваме от горе.
(×2):
Събудени от жълтата луна,
и птиците дори, и птиците дори не се преместват.
Потънал в тишина и във петна
светът, потънал в тишина, е станал просто невеществен.
Подир залезли сенки и слънца
тук всичко ни изглежда нереално.
Домът, брегът и нашите лица
неуловимо мракът е откраднал.
Но недоверие не ни гнети.
Доверието вече сме раздали.
Навярно – аз и ти – ще се стопим
в такова черно крехко огледало.
(×2):
Събудени от жълтата луна,
и птиците дори, и птиците дори не се преместват.
Потънал в тишина и във петна
светът, потънал в тишина, е станал просто невеществен.