Когато нощем улиците жадно
на стъпки хиляди шума изпият,
изгрява месецът и става хладно.
Студени струи плажовете мият.
И месецът, като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък
и всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.
И всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.
Нощ над града…
Изгрява месецът и става хладно.
Нощ над града…
Студени струи плажовете мият.
Нощ над града…
И месецът, като крило на птица…
Нощ над града…
И всяка от звездите е зеница…
Помислило за риби то звездите,
ги люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги във свойта необятност.
И месецът, като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък
и всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.
И всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.
Нощ над града…
Нощ над града…
Изгрява месецът и става хладно.
Нощ над града…
Студени струи плажовете мият.
Нощ над града…