Нощ над града [Nošt nad grada]

Когато нощем улиците жадно

на стъпки хиляди шума изпият,

изгрява месецът и става хладно.

Студени струи плажовете мият.

И месецът, като крило на птица,

небето, звездното, гребе нататък

и всяка от звездите е зеница,

в морето скрила своя отпечатък.

И всяка от звездите е зеница,

в морето скрила своя отпечатък.

Нощ над града…

Изгрява месецът и става хладно.

Нощ над града…

Студени струи плажовете мият.

Нощ над града…

И месецът, като крило на птица…

Нощ над града…

И всяка от звездите е зеница…

Помислило за риби то звездите,

ги люшка като корабчета златни,

поемат ги в ръцете си вълните

и скриват ги във свойта необятност.

И месецът, като крило на птица,

небето, звездното, гребе нататък

и всяка от звездите е зеница,

в морето скрила своя отпечатък.

И всяка от звездите е зеница,

в морето скрила своя отпечатък.

Нощ над града…

Нощ над града…

Изгрява месецът и става хладно.

Нощ над града…

Студени струи плажовете мият.

Нощ над града…