Но още има люлякови нощи.
Невиждащи очи. Притулен час.
И святи заклинания. И прошки.
Безумия от закъсняла страст.
Минути – непонятни и крилати.
Нетърпеливи жестове. Слова,
които те спасяват без остатък
от адски скудоумната мълва.
Какво че зачестяват рикошети?
За теб летят правдивите крила.
Додето виждаш – все луна ще свети.
Додето чуваш – ще звучи: „Ела!“
И ето я пределната отплата,
един акорд от сложен послеслов.
И доловили тоя звук сърцата,
умират, разрушени от любов.