Ти тръгна, ти изчезна,
но аз не попитах,
не поисках да питам
ти защо си отиваш.
И ти не попита
защо съм тъй мълчалива,
без да видиш моя вик,
спрял без глас в очите.
Ти тръгна, ти изчезна,
а нашата обич
с теб бихме съживили
със едничка дума.
Но в тишината страшна
тръгна ти, без да видиш
моя вик в очите,
моя вик в очите.
Никой, никой не ще да чуе този вик.
Скитникът вятър ще го грабне в нощта
и като птица той ще литне над света.
Никой, никой, но този ням и тъжен вик
със вятъра към тебе вечно лети.
Ще те намери него ти да върнеш, ти.
Ти тръгна, ти изчезна
и тишината
погълна любовта ни
като страшна бездна.
И сега напразно
аз след тебе викам.
Обич отлетяла
не е върнал никой.
Никой, никой!
Ти тръгна, ти изчезна
и тишината
погълна любовта ни
като страшна бездна.
И сега напразно
аз след тебе викам.
Обич отлетяла
не е върнал никой.
Никой!