Навсякъде около мен - мъже и жени,
сенки пълзят по стената.
Протягат ръце, приближават се към мен,
носейки се в лудия ритъм,
а аз съм сякаш на пустинен остров.
Предлагат ми питиета и цигари -
още малко и ще полетят.
Мен обаче ме руши желанието.
Къде си ти във всичко това?
А аз съм сякаш на пустинен остров.
Припев:
Не е монотонността това, което ме убива тази нощ,
което на малки парченца разбива сърцето ми.
Меланхолията е, не е монотонността -
болест, която пробива през всички мои барикади.
Музиката свири, всичко се разпада,
хаос е в главата, хаос - и в душата.
Всичко пак ме дърпа към теб,
а ти си играеш, пък и защо да не си?
А аз съм сякаш на пустинен остров.
(Припев)