Не, не е лесно, но повярвай ми,
вече не можеше да се живее само с мечтата.
Човек трябва да яде нещо
и да пие нещо освен сълзи.
Ти не писа толкова години.
Стоях до прозореца като цвете зад стъкло,
където дебнеше моето време,
очаквах живот, очаквах знак.
Стараех се да не плача, все така чаках –
вместо да тръгна, да тръгна боса, но да стигна,
вместо да чакам билет там, където те е хвърлила съдбата.
В деня, в който се отчаях в самотната нощ,
когато не останаха вече сълзи, така внезапно се появи той
и без да каже дума, ме взе за съпруга.
Не ме чакай в Аржентина –
корабът ми няма да спре там.
Всичко приключи, всичко е напразно,
получих писмото ти ден по-късно.
Когато свещеникът ме попита дали го искам,
за миг ми се стори,
че не той, а ти стоиш тук, до мен,
и не избягах,
а всички тези хора чуха моя глас,
че ще му бъда вярна вечно,
и земята под краката ми се разтресе.
Не ме чакай в Аржентина…
Не ме чакай в Аржентина –
корабът ми няма да спре там.
Всичко приключи, всичко е напразно,
получих писмото ти ден по-късно.
Пиша ти, понеже искам да знаеш истината право от моята уста.
Не ми прощавай никога, понеже е истина, че все още те обичам.
Бъди здрав.