Не е нищо повече от песен, която понякога се завръщаше (в ума ми),
Само усмивка, напомняща за онова момче преди време,
Когато дните ми бяха сиви,
Когато животът ми бе покрит със сняг, а той се завръщаше в ума ми,
В гимназията една вечер той ме чакаше,
Усмихваше се, Никола.
Никола, Никола, първата ми сълза беше само за теб,
Бяхме деца, но проблемите ни бяха като на възрастни,
Никола, Никола, не знаем дали това бе любов,
Това е животът, който ни погълна,
Който ни води там, където трябва
Едно момче, с много големи очи, плачеше, стоейки на пристанището
Много сняг изваля оттогава, там, в Париж
А той не знае нищо за мен или за живота ми,
Какво правя, коя съм,
Не познава другата Марица, той пази спомена за истинската вътре в себе си.
Никола, Никола, първата ми мъка носи твоето име,
Знаех, че никога не би се върнала тук, близо до теб
Никола, Никола, не знаем дали това бе любов,
Това е време, което отминава,
Което ни носи и мъка, и щастие.
Никола, Никола, първата ми сълза беше само за теб,
Бяхме деца, но проблемите ни бяха като на възрастни,
Никола, Никола, не знаем дали това бе любов,
Това е животът, който ни погълна,
Който ни води там, където трябва
Никола, Никола...