От дни лежа в леглото си и нямам какво да правя,
И след като стана, почвам да си почивам
И много често мисля дали да ти пиша,
И се ядосвам, защото все продължавам да лежа...
Сега много ми липсва това, което харесвам в теб
Вкъщи крещя срещу стената
А вън се заглушавам отвътре
И понякога си мисля
И понякога си мисля
Трябва пак да съм заедно с теб
Не нищо без теб,
Но по-малко, много по-малко за мен
Не нищо без теб,
Но по-малко, много по-малко за мен
И после слушам коментарите на приятелите си,
Защото всеки има какво да каже за това
Но всъщност въобще не искам да слушам,
Защото тези съвети ме дразнят.
Сега много ми липсва това, което харесвам в теб
Вкъщи крещя срещу стената
А вън се заглушавам отвътре
И понякога си мисля
И понякога си мисля
Трябва пак да съм заедно с теб
Не нищо без теб,
Но по-малко, много по-малко за мен
Не нищо без теб,
Но по-малко, много по-малко за мен
Не нищо без теб,
Но по-малко за мен
Не нищо без теб,
Но по-малко, много по-малко за мен
Не нищо без теб,
Но по-малко, много по-малко за мен
Не нищо за теб,
но по-малко
И отново лежа в леглото си и нямам какво да правя
И ти ми пишеш, че вече за мен не искаш и да чуеш
И си мисля, че не съм ти казал всичко,
но поне не нищо