Кой и къде да е по света,
носи в сърцето си песента.
Песен, изпята от детството,
смях под дъжда и под слънцето.
Къщи и дворове в люляци
и нощните влюбени улици,
те ни връщат в реката от спомени
в малка снимка със стари приятели.
Някой ден. Ден щастлив,
ще целуна земя и небе.
Бащин дом. Роден край -
ме прегръщат с любими ръце.
Кой и къде да е по света,
има си своя България -
с дъх на къпини и истини,
с майчини сълзи пречистени.
Къщи и дворове в люляци
и нощните влюбени улици,
те ни връщат в реката от спомени
в малка снимка със стари приятели.