Зная, че отдавна си с нея
и с тази мисъл живея,
че неможеш да я напуснеш ей така.
Подходящо време ли чакаш
или пак от себе си бягаш,
до кога така ще отлагаш, до кога?
Да бъда с теб е невъзможно -
ден след ден сърцето ми тревожно,
любов ти дава и на пепел става.
Да бъдеш с мен е невъзможно,
но сърцето ми крещи тревожно -
какво да правя, как да те забравя?
Да си с нея няма причина,
любовта ви вече изстина,
заедно сте само по навик, знам това.
Зная колко ти ме обичаш
и без мен неможеш да дишаш,
до кога така ще отлагаш, до кога?