Тя пее нежно през нощта,
молейки се за утринната светлина.
Спомня си какви бяха...
На зазоряване те ще бъдат свободни...
Спомените, които пази в паметта си
го предпазват от безкрайния мрак.
Тя шепне с нежност и топлота:
„Моля те, върни се при мен!”
И когато златното слънце се издига
далеч над морето,
изгревът ще вземе надмощие,
докато мракът избледнява
и завинаги ще бъдем свободни.
Никога не забравяй
какво направих, какво казах,
когато ти отдадох цялото си
сърце и душа!
Утрото ще дойде
и знам, че с теб ще станем едно цяло,
защото все още вярвам,
че ще ме помниш!
Тя тъгува под огряното от лунна светлина небе,
спомняйки си момента, в който си казаха: „Сбогом!”.
Къде е този, който тя познаваше някога,
струва й се толкова отдавна.
И когато златното слънце се издига
далеч над морето,
изгревът ще вземе надмощие,
докато мракът избледнява
и завинаги ще бъдем свободни.
Никога не забравяй
какво направих, какво казах,
когато ти отдадох цялото си
сърце и душа!
Утрото ще дойде
и знам, че с теб ще станем едно цяло,
защото все още вярвам,
че ще ме помниш!
Никога не забравяй
какво направих, какво казах,
когато ти отдадох цялото си
сърце и душа!
Утрото ще дойде
и знам, че с теб ще станем едно цяло,
защото все още вярвам,
че ще ме помниш!
Все още вярвам,
че ще ме помниш!
Все още вярвам,
че ще ме помниш!