Never Forget [Bulgarian translation]

Тя пее нежно през нощта,

молейки се за утринната светлина.

Спомня си какви бяха...

На зазоряване те ще бъдат свободни...

Спомените, които пази в паметта си

го предпазват от безкрайния мрак.

Тя шепне с нежност и топлота:

„Моля те, върни се при мен!”

И когато златното слънце се издига

далеч над морето,

изгревът ще вземе надмощие,

докато мракът избледнява

и завинаги ще бъдем свободни.

Никога не забравяй

какво направих, какво казах,

когато ти отдадох цялото си

сърце и душа!

Утрото ще дойде

и знам, че с теб ще станем едно цяло,

защото все още вярвам,

че ще ме помниш!

Тя тъгува под огряното от лунна светлина небе,

спомняйки си момента, в който си казаха: „Сбогом!”.

Къде е този, който тя познаваше някога,

струва й се толкова отдавна.

И когато златното слънце се издига

далеч над морето,

изгревът ще вземе надмощие,

докато мракът избледнява

и завинаги ще бъдем свободни.

Никога не забравяй

какво направих, какво казах,

когато ти отдадох цялото си

сърце и душа!

Утрото ще дойде

и знам, че с теб ще станем едно цяло,

защото все още вярвам,

че ще ме помниш!

Никога не забравяй

какво направих, какво казах,

когато ти отдадох цялото си

сърце и душа!

Утрото ще дойде

и знам, че с теб ще станем едно цяло,

защото все още вярвам,

че ще ме помниш!

Все още вярвам,

че ще ме помниш!

Все още вярвам,

че ще ме помниш!