Тя пее меко в нощта
Моли се за сутрешната светлина
Тя мечтае за това как са били
Призори ще са свободни
Спомени обитават съзнанието му спасявайки го от безкрайната нощ.
Тя шепне топло и нежно
Моля те върни се при мен
И когато златното слънце изгрее далеч отвъд морето
зората ще се счупи,когато тъмнината избледнява.
Завинаги ще са свободни.
Никога не забравяй
Какво направих,какво казах, когато ти дадох всичко,сърцето си и душата си.
Сутринта ще настъпи и знам,ще бъдем едно,защото още вярвам,че ме помниш.
Тя жалее под лунното небе
Спомняйки си,когато си казаха довиждане
Къде е този,който познаваше?
Изглежда толкова далечно.
И когато златното слънце изгрее,далеч отвъд морето,зората ще се счупи,когато тъмнината избледнява и те завинаги ще бъдат свободни.
Никога не забравяй
Какво направих, какво казах,когато ти дадох всичко,сърцето и душата си.
Сутринта ще настъпи и знам,че ще бъдем едно,защото още вярвам,че ме помниш.(Всичко#2)