Nessun posto è casa mia [Bulgarian translation]

„Никъде не се чувствам у дома си“ –

помислих си аз, докато си отивах.

Ще ми е трудно първите дни,

но знам, че все ще свикна.

Първите дни ще те търся,

но все ще свикна някак,

понеже винаги се връщаме там, където сме се чувствали добре,

а местата са чисто и просто хора.

Внезапни тръгвания, коли, асфалт,

сенките на нощ, прекарана в провинцията;

смелостта на онзи, който загърбва всичко и започва начисто.

Не бе това животът, който очаквахме, но и така е добре.

Любовта винаги прави всичко да излезе извън релси.

Никъде не се чувствам у дома си –

осъзнах го, да, докато си отивах.

Отначало винаги е тежко,

но знам, че ще се съвзема.

Очите ми ще са уморени и ще ми липсваш,

но все ще свикна някак,

понеже винаги се връщаме там, където сме се чувствали добре,

а местата са чисто и просто хора.

Желанието да се върнеш, приглушени светлини, гари,

дори да няма кой да те чака на гарата;

красивото в това някой да ти прости въпреки всичко.

Не бе това животът, който очаквахме, но и така е добре.

Любовта винаги прави всичко да изглежда съвършено.

Любовта минава, спира се за миг, поздравява те и си отива;

любовта превръща всяко твое мълчание в мой дом.