„Никъде не се чувствам у дома си“ –
помислих си аз, докато си отивах.
Ще ми е трудно първите дни,
но знам, че все ще свикна.
Първите дни ще те търся,
но все ще свикна някак,
понеже винаги се връщаме там, където сме се чувствали добре,
а местата са чисто и просто хора.
Внезапни тръгвания, коли, асфалт,
сенките на нощ, прекарана в провинцията;
смелостта на онзи, който загърбва всичко и започва начисто.
Не бе това животът, който очаквахме, но и така е добре.
Любовта винаги прави всичко да излезе извън релси.
Никъде не се чувствам у дома си –
осъзнах го, да, докато си отивах.
Отначало винаги е тежко,
но знам, че ще се съвзема.
Очите ми ще са уморени и ще ми липсваш,
но все ще свикна някак,
понеже винаги се връщаме там, където сме се чувствали добре,
а местата са чисто и просто хора.
Желанието да се върнеш, приглушени светлини, гари,
дори да няма кой да те чака на гарата;
красивото в това някой да ти прости въпреки всичко.
Не бе това животът, който очаквахме, но и така е добре.
Любовта винаги прави всичко да изглежда съвършено.
Любовта минава, спира се за миг, поздравява те и си отива;
любовта превръща всяко твое мълчание в мой дом.