Нещо лично [Neshto lichno] [Transliteration]

През ада минах, но не спрях

а вървях и вървях

Над мен летеше моят страх

като гарван чер

И чакаше да се предам

себе си да му дам

защото бях един и сам

И беше мрак пред мен, и в мен

но вървях и вървях

и тихи мъртви гласове

викаха ме при тях

И аз за миг си пожелах

да се спра и да заспя

и уморен да ида в нищото

Някога някъде далеч

аз не спрях и пак вървях

Всичко все някога ще спре

но аз не спрях

Срещу себе си стоях

И нямах път но не спрях, а вървях

И пак вървя, насам вървя

И по ръба на простта

аз върях и вървях

Стоях от тъмната страна

и обратно броях години, дни, и часове

Но не помнех кога

във себе си съм пуснал болката

Някога някъде далеч

аз не спрях и пак вървях

Всичко все някога ще спре

но аз не спрях

Срещу себе си стоях и нямах път

но не спрях, а вървях

И пак вървя, насам вървя

Това, което имам,

Това, което нямам

Това, което губя аз

Това, което имам

Това, което нямам

И винаги намирам пак

През ада минах, но не спрях

а вървях и вървях

Над мен летеше моят страх

като гарван чер

Следяхме се очи в очи

но не спрях а вървях

Оставих го далеч от себе си!