Твоето име шепна сега,
тръгнах аз късмет да търся
тъжна по света.
И на грях обрекох
своята душа,
че оставих тъй самотна
моята земя.
Припев:
Спомените ме изгарят и шептят слова
думи за земя прекрасна,за България.
Спомените чисти пазя,непокътнати,
а сълзите все ме давят непреглътнати.
Облаците черни пак са върху мен
и тъгувам аз по тебе всеки божи ден.
Ражда се в сърцето моята вина,
как могла съм да оставя моята земя.
Припев: (x2)