Нима си ти, любов,
или сън, сън сънуваме?
Пред нас е цял един живот,
а ето днес че се сбогуваме.
Необяснимо е, разбираш ли,
в мига, когато сме един до друг,
така щастливи, до болка влюбени,
след този миг да лъхне студ.
Не ни разделят светове,
пространство и време.
Любов, ние с теб ще се срещнем пак.
Не казвай нищо по-добре –
аз имам надежда,
че пролет ще дойде след есен.
Къде си ти, любов?
Ще се намерим ли завинаги?
Кажи, защо в един живот
ти неведнъж оставаш минало?
Необяснимо е, разбираш ли,
в мига, когато теб те няма тук,
да търся теб безименна,
за да изгоря от студ.
Не ни разделят светове,
пространство и време.
Любов, ние с теб ще се срещнем пак.
Не казвай нищо по-добре –
аз имам надежда,
че пролет ще дойде след есен.