Ах, очите ти са ненаситни –
пак разменят с мен погледи магнитни,
пак изпиват ме с парещо мълчание.
И душата ти е ненаситна –
да, усеща как тръпна беззащитна
тук, до теб, на устни разстояние.
Искам да съм лошата,
но си ми под кожата –
„не“ как да кажа?
Искам да съм първата,
от която нямаш „да“ –
мога да ти устоя!
Искам да съм лошата,
но си ми под кожата –
„не“ как да кажа?
Искам да съм първата,
от която нямаш „да“ –
с тебе, знам, ще изгоря!
Знам, веднъж си лек, веднъж – отрова,
но да бъда пак жертва, съм готова
и сърцето ми влюбено тупти за теб.
И луната чак е ненаситна
и отгоре ни мига любопитна
и не вярва, че мога да ти кажа „не“.
(×2):
Искам да съм лошата,
но си ми под кожата –
„не“ как да кажа?
Искам да съм първата,
от която нямаш „да“ –
мога да ти устоя!
Искам да съм лошата,
но си ми под кожата –
„не“ как да кажа?
Искам да съм първата,
от която нямаш „да“ –
с тебе, знам, ще изгоря!