Безименни цветя в недовършен храм,
измамна светлината се топи зад хълма,
разголени души се докосват там,
раздялата се ражда, но сама по тъмно.
Тук съм, ти виновно пак мълчиш.
Дишай, изправи се сам и виж.
Нека спре, нека спре,
нека спре да вали самота!
Нека спре, нека спре,
нека спре, щом е тук любовта.
Изгубени мечти в нестинарски танц,
оловни са крилете на лъжата нова,
дете рисува кръст в пеперуден транс,
а въздуха нашепва: „Започни отново“.
Тук съм, ти виновно пак мълчиш.
Дишай, изправи се сам и виж.
Нека спре, нека спре,
нека спре да вали самота!
Нека спре, нека спре,
нека спре, щом е тук любовта.
Тук съм, ти виновно пак мълчиш.
Дишай, изправи се сам и виж.
Просто виж!
Нека спре, нека спре,
нека спре да вали самота!
Нека спре, нека спре,
нека спре, щом е тук любовта.