Еди:
Има мигове тъмни –
гасне в теб мисълта
и очите безсънни
не съзират света.
Леа:
От прозореца тесен
капе есенен здрач…
И не ти е до песен.
И не ти е до плач.
Еди:
Във студени театри
и на хора добри
свойте песни раздаде,
а тъгата си скри…
Леа:
Овладяваш наука,
лягаш с книга в ръце,
а в гърдите ти чука
неграмотно сърце.
Понякога въздъхвам уморена –
веднъж да мине този тежък ден!…
Веднъж да мине този месец само
и да погледна болката през рамо.
Да мине бързо този летен дъжд.
И зимата да свърши изведнъж…
Докато си река със глас изстинал:
„Я гледай! Животът ми преминал!“
Еди:
Може би щастлив не съм.
Но деня не гледам смръщено.
Здрав съм. Имам хубав сън.
Имам хляба си насъщен.
В дни на ярост и на печал
синьото небе ме радва…
И животът ми е дал
даром само тази дарба.
Леа:
Понякога въздъхвам уморена –
веднъж да мине този тежък ден!…
Веднъж да мине този месец само
и да погледна болката през рамо.
Да мине бързо този летен дъжд.
И зимата да свърши изведнъж…
Докато си река със глас изстинал:
„Я гледай! Животът ми преминал!“
Еди:
Има мигове тъмни –
гасне в теб мисълта
и очите безсънни
не съзират света.
Леа:
От прозореца тесен
капе есенен здрач…
И не ми е до песен.
И не ми е до плач.
Във студени театри
и на хора добри
свойте песни раздадох,
а тъгата си скрих…