Има мигове тъмни –
гасне в теб мисълта
и очите безсънни
не съзират света.
От прозореца тесен
капе есенен здрач…
И не ти е до песен.
И не ти е до плач.
На студени площади
и на хора добри
своя смях ти раздаде,
а тъгата си скри…
Овладяваш наука,
лягаш с книга в ръце,
а в гърдите ти чука
неграмотно сърце.