Отново тичам по старите улици на любимия ми град
И по мен летят подвиквания, но вижте не се възгордявам...
А наоколо е тихо, само биенето на твоето сърце е с мен
Следвам те , против законите на своя разум
Към края на ръба ме води - към теб, моя любов синеока
И там на ръба, душата ми развързва криле на гърба ми...
Ще тръгна към теб дори на ръба, любовта ще ме повика и аз ще я последвам.
Ще намеря нашият загубен рай, където ти ще бъдеш мой, а аз твоя.
Ще тръгна къв теб дори на ръба, любовта ще ме повика и аз ще я последвам.
А ти само не ме предавай, мой най - любим човек...
Мой най - любим човек.
Събраха се нашите съдби, и няма нужда от излишни думи
Твоята любов е моята свобода,и аз заличавам следите от оковите...
Съмненията остави, можеш всичко да спасиш,просто бъди с мен.
Ще бъдеш до мен и аз ще стопля сърцето си от твоя огън
Ако дори слънцето изстине в небето в края на деня
Нека хората си говорят, просто няма път назад на нас с теб
Ще тръгна към теб дори на ръба, любовта ще ме повика и аз ще я последвам.
Ще намеря нашият загубен рай, където ти ще бъдеш мой, а аз твоя.
Ще тръгна къв теб дори на ръба, любовта ще ме повика и аз ще я последвам.
А ти само не ме предавай, мой най - любим човек...
Мой най - любим човек.
Ще тръгна къв теб дори на ръба, любовта ще ме повика и аз ще я последвам.
А ти само не ме предавай, мой най - любим човек...
Мой най - любим човек.