Недостъпен,
безсловесен,
мрачен, мисъл тежка
вдън душа стаил –
бързаш да останеш
сам със здрача –
и не знаеш колко си ми мил.
Не посмявам
да те прилаская,
да посея слънце
в сенчест ден.
Нито само с поглед
да призная, да призная,
че такъв си по-желан за мен.
Стига ми, че в час,
когато облак
спусне заканително крило –
тайно ще те пази
знак на обич,
светнал върху твоето чело.
Тайно ще те пази
знак на обич,
светнал върху твоето чело.
Тайно ще те пази,
тайно ще те пази
знак на обич…
Тайно ще те пази
знак на обич, на обич, на обич…