Недостъпен,
безсловесен,
мрачен, мисъл тежка
вдън душа стаил –
бързаш да останеш
сам със здрача –
и не знаеш колко си ми мил.
Не посмявам
да те прилаская,
да посея слънце
в сенчест ден.
Нито само с поглед
да призная,
че такъв си по-желан за мен.
Стига ми, че в час,
когато облак
спусне заканително крило –
тайно ще те пази
знак на обич,
светнал върху твоето чело.