Остави ме с него още ден! Недей, сърце!
Искаш да избягаме със теб. Наскитах се.
В моите мисли, махам се и обратно връщам се.
Да си тръгна, невъзможно е.
В моите мисли, махам се и обратно връщам се.
Да си тръгна, невъзможно е.
Казах ти, недей, сърце!
Във гърба не се нанасят рани.
Не, сърце! Във ръцете ми, сега заспал е.
Не, сърце! В него толкова любов остави!
Да си тръгна, мога ли?
Моля те, веднъж ме излъжи!
Казах ти, недей, сърце!
Във гърба не се нанасят рани.
Не, сърце! Във ръцете ми, сега заспал е.
Не, сърце! В него толкова любов остави!
Да си тръгна, мога ли?
Моля те, веднъж ме излъжи!
Ако се разровя между нас, на дъното,
може би, я има любовта, изгубена.
Не е само навика, не е само съвестта,
има още нещо, за да спра.
Не е само навика, не е само съвестта,
има още нещо, за да спра.
Казах ти, недей, сърце!
Във гърба не се нанасят рани.
Не, сърце! Във ръцете ми, сега заспал е.
Не, сърце! В него толкова любов остави!
Да си тръгна, мога ли?
Моля те, веднъж ме излъжи!
Казах ти, недей, сърце!
Във гърба не се нанасят рани.
Не, сърце! Във ръцете ми, сега заспал е.
Не, сърце! В него толкова любов остави!
Да си тръгна, мога ли?
Моля те, веднъж ме излъжи!
Казах ти, недей, сърце!
Във гърба не се нанасят рани.
Не, сърце! Във ръцете ми, сега заспал е.
Не, сърце! В него толкова любов остави!
Да си тръгна, мога ли?
Моля те, веднъж ме излъжи!
Казах ти, недей, сърце!
Във гърба не се нанасят рани.
Не, сърце! Във ръцете ми, сега заспал е.
Не, сърце! В него толкова любов остави!
Да си тръгна, мога ли?
Моля те, веднъж ме излъжи!
Казах ти, недей, сърце!
Във гърба не се нанасят рани.
Не, сърце! Във ръцете ми, сега заспал е.
Не, сърце! В него толкова любов остави!
Да си тръгна, мога ли?
Моля те, веднъж ме излъжи!