Дали сме ние с теб като вълните?
Посреща ни брегът и ни разделя.
А другото – за другото не питай.
Съдбата носи своята повеля.
Дали животът ни ще се повтори
отново пак така неповторимо?
А другото – за него не говоря.
Навярно стига ми, че теб те има.
(×2):
Дали със теб ще стигнеме далече?
Да бъдем други, късно ли е вече?
Във нас, повярвай, има нещо скрито.
А другото – за другото не питай.
И този бряг – убежище последно
за чувствата ни, във очите скрити –
ще ни посрещне пак и двамата със тебе
ще тръгнем; накъде – недей ме пита.
(×2):
Дали със теб ще стигнеме далече?
Да бъдем други, късно ли е вече?
Във нас, повярвай, има нещо скрито.
А другото – за другото не питай.