Просторът грабва младо ято
и в черни точки го превръща.
Отлита то отвъд земята
далече зад гнезда и къщи.
(×2):
Ще се завърне ли, не зная,
но ти за него не тъгувай.
Светът е млад, за да забравя,
и силен, за да се сбогува.
Две топли длани се разделят,
мълчанието ги изгаря.
Далече любовта потегля
към други пътища и гари.
(×2):
Ще се завърне ли, не зная,
но ти за нея не тъгувай.
Светът е млад, за да забравя,
и силен, за да се сбогува.
Светът е млад, за да забравя,
и силен, за да се сбогува,
за да се сбогува.