Не знам коя съм, не знам къде съм,
будна сънища сънувам.
Не е и болест да се лекувам,
нито живея, нито умирам.
Любов, отрови ме, любов, погуби ме.
Пък ми е рано с любов такава,
сама си зная белята става.
Любов, отрови ме, любов, погуби ме.
Пък искам още да полудувам,
да си попея, да си поскитам.
Де се взе и ти такава, хем ме искаш,
хем не става. Ама, че жена!
Кой ти иска свободата,
друго ми е в главата. Ама, че беля!
Дали не мога да ти избягам,
самичка нейде да поплача?
Пък ще ми мине, ще те забравя,
но свободата ще си оставя.
Любов, отрови ме, любов, погуби ме.
Пък ми е рано с любов такава,
сама си зная белята става.
Любов, отрови ме, любов, погуби ме.
Пък искам още да полудувам,
да си попея, да си поскитам.
Де се взе и ти такава, хем ме искаш,
хем не става. Ама, че жена!
Кой ти иска свободата,
друго ми е в главата. Ама, че беля!
Любов, отрови ме, любов, погуби ме.
Пък искам още да полудувам,
да си попея, да си поскитам.
Любов, погуби ме!