Когато ти шепна:
не се променяй,
бъди все същия, всеки ден –
такъв те желая –
по-силен от времето,
по-верен от кремъка,
стряха над мен!
Не слушай, не вярвай,
когато ти шепна:
не се променяй –
ще ме боли…
Това е измама.
Аз искам да носиш
в опалени шепи
пътища зли.
(×2):
Не вярвай, не вярвай,
това са думи
на стара поема –
измамен наслов!
Ти трябва да бъдеш
ту тих, ту шумен,
ту рязък, ту нежен –
и винаги нов.
И грешен, и земен,
надвил разстояния,
с открито за вятър и сняг
лице –
да будиш в душата ми
скрити желания,
да знам, че ме търсят
две властни ръце.
Не вярвай, не вярвай,
това са думи
на стара поема –
измамен наслов!
Ти трябва да бъдеш
ту тих, ту шумен,
ту рязък, ту нежен –
и винаги нов.
Не вярвай, не вярвай,
това са думи
на стара поема –
измамен наслов!