Спомняш ли си обещанието
и онзи един ден?
Ще имаме дом и дете,
върти ми се в главата.
Вярвай ми до смърт,
и ето, умрях.
Помниш ли нощта,
погледа без думи?
С ръце си скрила лице,
Всичко се разруши за секунда,
и избяга нанякъде,
за да не те гледам разплакан.
Любовта не се връща никога,
там, където е била гордостта отгоре.
Това е само мое желание,
на което съм верен до смърт.
Дом не се гради от покрива,
книгата не се чете от последната буква.
Това е само мое желание,
веднъж, когато бих бил щастлив,
да се будя с теб,
а знам, че е много.
Остана ми допира като белег на кожата,
тъгата само ниже мъниста.
На пода са твоите снимки,
и лъжата, че още сме двама,
не се съмнявам в нея.
Помниш ли нощта,
погледа без думи?
С ръце си скрила лице,
Всичко се разруши за секунда,
и избяга нанякъде,
за да не те гледам разплакан.
Любовта не се връща никога,
там, където е била гордостта отгоре.
Това е само мое желание,
на което съм верен до смърт.
Дом не се гради от покрива,
книгата не се чете от последната буква.
Това е само мое желание,
веднъж, когато бих бил щастлив,
да се будя с теб,
а знам, че е много.
Любовта не се връща никога,
там, където е била гордостта отгоре.
Това е само мое желание,
на което съм верен до смърт.
Дом не се гради от покрива,
книгата не се чете от последната буква.
Това е само мое желание,
веднъж, когато бих бил щастлив,
да се будя с теб,
а знам, че е много.