Знам, знам, отишъл би за мене
на края на земята и в ада чак дори.
Знам, знам, любов като вселена
към мене във сърцето ти гори.
Ти уж изглеждаш толкоз умен,
а всичко туй повтаряш за кой ли вече път.
Не, недей и нека тези думи
във старите романи да си спят.
Виж навсякъде край нас
без шум, без глас,
със простота
и дървета, и цветя,
и птици как
се любят пак!
А отровени от шум, от суета са наш'те дни,
а не можем като тях, не можем да сме ний.
Аз знам, не ще съм по-щастлива,
дори и да идеш в ада наистина за мен.
Стой тук и нека мълчаливо
делим и скръб, и радост всеки ден.
Виж навсякъде край нас
без шум, без глас,
със простота
и дървета, и цветя,
и птици как
се любят пак!
Да прогоним всеки шум и суета от наш'те дни
и да бъдем като тях тъй искрени и ний, тъй искрени и ний!