Какво й казах, да ознаеш няма,
когато тя звъня.
Важно е, че с нея мина гладко,
сега ти си гадният.
Живота, в който да не те обичам
от Бог поръчах си,
но себе си как да излъжа,
питам, като в сърцето си ми.
Припев:
Давай, налей ми от същото,
аз и това ще изпия,
но не слагай от отровата,
дето сърцата убива.
Не знае никой, но когато плача,
очи затварям, да не личи.
Кратко всичко е, за да го харчим и губим в лъжи.
На теб да бяха кръстили цигари
да се гасят поне.
Но тая обич дето в мене пари все
сърцето ще спре.
Припев:
Давай, налей ми от същото,
аз и това ще изпия,
но не слагай от отровата,
дето сърцата убива.
Ελα να κανουμε έρωτα,
και να πιούμε στην υγεία μας..
Ελα μωρό μου μην το συζητάς...
δώσε ζωή στα όνειρα μας