Знам, че искаш да си откраднем ден,
отдавна търсиш повод, за да си до мен,
но не става така.
И си мисля често си сама,
падаш си по мен, като падаща звезда,
но не си за мен.
Понякога искам да те прегърна,
понякога бягаме и пак обръщам се назад,
сънувам как молиш ме да се върна,
но няма как,
понякога искам да те прегъна, но вече знам.
Не си за мен, колкото и да те искам,
не си за мен, колкото и да те мисля.
Искаш хиляди луни да прелетим,
но няма как, но няма как.
Плуваме сами в океани и няма как, няма как.
Пясък в букви, рисувани от пръсти,
разговори сутрин чак до вечерните късни, дълго съм мечтал,
но не искам, защото сме опасни,
от край до край дори нещата са ми ясни - дори и отсега.
Понякога искам да те прегърна,
понякога бягаме и пак обръщам се назад,
сънувам как молиш ме да се върна,
но няма как,
понякога искам да те прегъна, но вече знам.
Не си за мен, колкото и да те искам,
не си за мен, колкото и да те мисля.
Искаш хиляди луни да прелетим,
но няма как, но няма как.
Плуваме сами в океани и няма как, няма как.
Не си за мен,
искаш хиляди луни да прелетим.
Мен - искаш хиляди луни да прелетим.
Мен - искаш хиляди луни да прелетим.
Мен - искаш хиляди луни да прелетим.
Не си за мен,
не си за мен.
Искаш хиляди луни да прелетим,
но няма как, но няма как.
Плуваме сами в океани и няма как, няма как.
Не си за мен, колкото и да те искам,
не си за мен, колкото и да те мисля.
Искаш хиляди луни да прелетим,
но няма как, но няма как.
Плуваме сами в океани и няма как, няма как.
Не си за мен.