(×2):
Не се сърди, не се сърди,
не казвай, че не те обичам аз,
че пак във мене
е духнал някой вятър
и литвам по земята,
и те оставям сам.
Жажда грей във моите зеници,
ветрове ме викат по света.
И да спре отлитащата птица,
е безсилна любовта.
Не се сърди, не се сърди,
но любовта не може да ме спре.
Зоват ме вечно
просторите далечни
и все към тях ще тичам
със всички ветрове.
Не се сърди, не се сърди,
не казвай, че не те обичам аз,
че пак във мене
е духнал някой вятър
и литвам по земята,
и те оставям сам.
Жажда грей във моите зеници,
ветрове ме викат по света.
И да спре отлитащата птица,
е безсилна любовта.
(×3):
Не се сърди, не се сърди,
не казвай, че не те обичам аз,
че пак във мене
е духнал някой вятър
и литвам по земята,
и те оставям сам.