Сега, когато дни,
безбройни дни са помежду ни,
за дни, за други дни
ще кажа аз със прости думи:
за тях, за наш'те дни
добри и зли, но отшумели –
о, не, за тези дни
не съжалявам.
За теб готова бях
да мина през вода и огън.
Със теб усещах как
да полетя дори, ще мога.
До теб вървях навред
към върхове и към забрава –
не, не, за тези дни
не съжалявам.
А имаше дни помежду тях –
дни без любов, без капка смях;
дни на тъга, дни на сълзи,
в които ти успявал си
да будиш и страх –
дори и за тях
не съжалявам.
На път не тръгвам с теб –
от моя път не ме посрещаш,
но ти си пак със мен,
щом тръгна в път, аз пак усещам.
До теб косата ми
ветрецът свежда, разпилява –
не, не, за тези дни
не съжалявам.
А имаше дни помежду тях –
дни без любов, без капка смях;
дни на тъга, дни на сълзи,
в които ти успявал си
да будиш и страх –
дори и за тях
не съжалявам.
Не, не съжалявам.