Никога не ме нарече твоя,
дори когато бях единствена твоя точка на допир.
Но винаги,
по някакъв странен начин,
се нуждаеше от мен.
Любов, по теб
изгубих целия си живот.
А част от твоя живот
никога не съм била.
Да можех да ти кажа
колко обичам
това, че ти не ме обичаш,
това, че ти не ме обичаш.
ПРИПЕВ:
Не ме е страх от тъмнината,
вълците или силните ветрове.
Докато имам сърце да давам,
горда съм, че те познавам.
Не ме е страх от тъгата,
нито от нищо друго,
но умирам от страх,
когато остана без теб.
Не ме е страх от тъмнината,
вълците или силните ветрове.
Докато имам нашата пустиня
от разкаяния на разсъмване.
Не ме е страх от времето
или от близостта на друга жена,
но умирам от страх,
когато остана без теб.
Никога не говореше с мен за нищо,
дори когато тишината те убиваше.
А знам, че обичаш
това, че съм твоя или ничия.
Изтрий грима ми, изтрий
всичко, което ме прави красива.
Изтрий принудената ми усмивка, изтрий всичко,
което видиш, потисни го.
От твоето заминаване
пощади ме.