С тъга в очите се прибираш отмаляла,
поела бремето на нечия съдба.
Прокарваш длан в косата посребряла
и тихичко потъваш в самота.
А на вратата някой чука – не отваряй!
Не отваряй – гост не ще да е това.
Невидима, с усмивка зла пристига,
отвънка чака вече старостта.
Не остарявай, мамо, победи,
бори се ти с усмивка и любов
и с майчината сила превърни
от този тъжен залез изгрев нов.
Не ѝ се давай, мамо, победи!
Бори се ти с усмивка и любов
и с майчината сила превърни
от този тъжен залез изгрев нов.
Денят е нов, а всичко се повтаря
в забързан ритъм и в лудешки бяг.
Дори гримът умел не ти помага –
невидимите белези личат.
А на вратата някой чука – не отваряй!
Не отваряй – гост не ще да е това.
Невидима, с усмивка зла пристига,
отвънка чака вече старостта.
Не остарявай, мамо, победи,
бори се ти с усмивка и любов
и с майчината сила превърни
от този тъжен залез изгрев нов.
Не ѝ се давай, мамо, победи!
Бори се ти с усмивка и любов
и с майчината сила превърни
от този тъжен залез изгрев нов.
А на вратата някой чука – не отваряй!
Не отваряй – гост не ще да е това.
Невидима, с усмивка зла пристига,
отвънка чака вече старостта.
Не остарявай, мамо, победи,
бори се ти с усмивка и любов
и с майчината сила превърни
от този тъжен залез изгрев нов.
Не ѝ се давай, мамо, победи!
Бори се ти с усмивка и любов
и с майчината сила превърни
от този тъжен залез изгрев нов.