"People couldn't understand us now.
The things we did, why we did them...
Because the reasons were hidden away
in those nine years of growing up in an angry world."
Прости ми.
Виж, не ми се слушат оправдания вече.
Като за последна вечер, последно печен.
Чакам те да се усмихнеш тайно.
Върни са назад и пак дай му.
Каси блъскат, въздух нямам и крещя на бара.
За мен шотове, за бармана една цигара.
Отстрани съм доста лек, от снощи ми е още зле.
К'ъв е тоя кьостебек, не виждаш ли че постя, бе?
Не ти се сърдя, всичко свърши, знам - няма чувства.
Не се отпускай, позволи ми да те пусна.
Броя до три и връщам пак обратно.
Вероятно малко хора знаят своето място.
Днес е по-различно,
но със дъх на вчера и си спомням всичко.
Изгубих те, не знам и аз къде.
Едно желание да имах, щеше то любов да е.
Припев [VenZy]:
Не очаквай от мен да повярвам, че си сама.
Къде си сега, не знам?
И ако трябва да съм честен, отдавна
спрях да мисля за теб - с кого, кога и къде си била.
Понякога държим се глупаво.
Аз те искам ти се дърпаш - хубаво.
Отказвам да приема факта, че си тръгваш - стига.
Не се страхувай, остани, ше ги избия.
Парче месо, единствен аз и вълци няколко.
В свят на скелети съм сякаш, мойче, ашколсун.
Оригами с цип на отиграния ти gangsta shit.
Като екстази, let me show you rest of me.
Обичам теб, да правя музика и да се смея.
Спомням си обичах повече, сега не смея.
Шизофренията е в следствие от липса на комплекси.
Стилът ми чист, като на плейбек - много секси.
Един за друг, един до друг, нали сме двама.
Стилът е drama, вярно, но само в теб вярвам.
Няма нужда от език и речник, толкова далеч си.
Заровено в проблеми, детство мое, ти къде си?
Припев [VenZy] (x2):
Не очаквай от мен да повярвам, че си сама.
Къде си сега, не знам?
И ако трябва да съм честен, отдавна
спрях да мисля за теб - с кого, кога и къде си била.