Тази вечер е първата вечер за нас
под небе, натежало от топли звезди,
и звъни, звъни като славеев глас
тишината, в която любов се роди.
Тази пролетна нощ е без брод и без грях,
има остров, наречен на теб и на мен,
има обич, която е пролетен смях,
има обич, която е есенен ден.
Не обещавай, не говори, (×2)
облегни се на моето рамо,
нека шепнат сърцата ни само,
нека шепнат, нека шепнат.
Ако има любов, тя е птица нощна
да изпее най-нежната песен за нас.
Ако птица е тя, ще размаха крила,
ще отлитне, щом чуе във тъмното глас.
Не обещавай, не говори, (×2)
облегни се на моето рамо,
нека шепнат сърцата ни само,
нека шепнат, нека шепнат. (×2)