Това, което исках да ти кажа,
прошепна тайно жадната трева.
Преминах прага, взех си и багажа,
разля се в очертания света.
Пространства се разделят недокоснати,
гласът им чувам – те не са далеч.
Да се догонят, искат и препускат неми във самотата си
и в празната си реч.
(×2):
Отново съм сама, отново,
росата ме целува.
Остава ми сълза, остава;
за нежност ненаситна,
за нежност ненаситна е нощта.
Не искам и да мисля подир тебе,
какво ще стане, питам ли съня.
Ще те достигна ли, пространства се догонват,
за нежност ненаситна е нощта.
Отново съм сама, отново,
росата ме целува.
Остава ми сълза, остава;
за нежност ненаситна,
за нежност ненаситна е нощта.
Остава ми сълза, остава;
за нежност ненаситна,
за нежност ненаситна е нощта.
Ненаситна е нощта.