Помина година цела - тежка ко планина,
в мене ме остави сама, кай друга замина.
Та на гради ти спие, нежно те милува,
а мене тежко ми е, без тебе не можам.
Припев:
Не можам, душо, не можам да те заборавам.
Огън щом гори в'градиве, яз да го изгаснам.
Моево сърце ранено за тебе болувам,
ми велат солза, не може да го излекува.
Пуста е собава празна без твойте сборови,
на друга пролет ѝ дари, а мене - снегови.
Та на гради ти спие, нежно те милува,
а мене тежко ми е, без тебе не можам.
Припев (х2)