Ти пак се върна.
Защо идваш ти?
Нима при мен отново,
ха, за обич си дошъл?
Припомняш ми нещо
със престорена жал.
Млъкни, не мога
да слушам лъжи.
Навярно искаш пак
с тези празни слова
във мен да събудиш
забравени чувства ти.
Гори в мен дълбоко
като рана любовта.
Недей я разравя –
тя още боли.
Не мога да ти вярвам.
Може би да греша,
но всички твои думи
са за мене лъжа.
В сърцето ми влезе
и го ограби без жал.
Какво искаш още
от мене сега?
Чуй, чуй, аз не искам
нищо, нищо от теб.
За мъртвата обич
аз плача без глас.
Не, не за тебе
са сълзите ми днес.
Сега тръгни! Иди си ти!
Остави ме сама.